Техно-идиокрация

С идването на 2011 няма да отбележим само започването на нова година, ами и на цяло ново десетилетие. Вярно, че е само формалност и на всичкото отгоре, вероятно и тук го има спорът дали десетилетието започва в нулевата - 2010 или в първата - 2011 година. Е, при всички случаи скоро ще сме затворили окончателно първите десет от 21 век и това си е историческо събитие, пък ако ще и светът да свърши през 2012.

Как ще останат последните 10 години в историята? Риторичен въпрос... Всеки има някакъв отговор, вероятно много имат същия като мен: ера на комуникационните технологии. Интернет във всеки дом, във всяка ръка - мобилен телефон, всяко лице във Фейсбук. Божо попита към миналия ми пост, дали технологиите се нагаждат според нас, хората, или ние според тях. Уж отговорът е, че те се нагаждат според нашите "нужди" - или поне така твърдят рекламите, както тази в предишния ми пост. Питам се обаче, дали като се нагодят хубавичко към нашите нужди, ще ни има все още нас като човешки индивиди, или ще приличаме на онези дебели и умствено закърнели същества в електрическите столове от WALL.E?

Добре де, няма нужда от чак толкова апокалиптичност. Ако започнем да отхвърляме, можем и до каменната ера да стигнем - питайки се, колко точно му трябва на човек да преживее. Ние обаче не се питаме, колко ни трябва, за да оцелеем, а за да живеем "добре", "комфортно", с повече свободно време. И тук въпросът вече става твърде сложен. Телефоните са велико откритие, но не е ли малко странно, когато съседи си общуват по телефона, вместо на живо? Имейлът е гениално средство за професионална комуникация, но значи ли това, че си носиш работата навсякъде със себе си, щом можеш по всяко време да си отвориш електронната поща? Фейсбук е супер за общуване с хора, които са далеч от теб, но трябва ли да общуваш едновременно с ВСИЧКИ и да се чувстваш леко гузен, че нямаш психическия капацитет постоянно да си пишеш с тях?

Залята съм от новини за технологични чудеса. За айподи, блекберита, GPS устройства. Много хора избират едната от двете крайности: следят новостите и се стремят да са първи в употребата им. Или пък ги отричат съвсем. Така е по-лесно - не губиш време да се замисляш. Но ако не се замисляме, оставяме решенията в ръцете на някой друг. Важно ли е какво имаме в джоба си, ако не осъзнаваме, че ни е полезно и че ни улеснява в ежедневието? По същия начин не бихме осъзнавали, ако то повече ни пречи, отколкото ни помага. И тогава ще седим в креслата си, обградени от любимите си електронни играчки, закърнели в единствения начин на живот, който ни се струва възможен.

5 новости до 5 години

Как ще изглежда светът през 2015? В първия момент звучи странно, надали чак толкова различно, все пак сме почти 2011... Но като си спомня 2005 и колко неща са се променили оттогава в технологично отношение, не се съмнявам, че и прогнозите на IBM може да се сбъднат.

1. Мрежа от сензори, вградени в телефони, лаптопи, коли и т.н. - събиране на данни от всекидневния живот, които биха могли да бъдат от полза на учените.

2. 3D-разговори - между другото, тази технология вече е доста напреднала, въпреки че изглежда най-фантастична. Ето пример...

3. Батерии, които се зареждат с въздух и издържат 10 пъти повече от сегашните

4. Рециклиране на енергията и топлината, създавани от работещите компютри -

става въпрос най-вече за големите центрове за обработка на данни, където технологията може да се приложи.

5. Адаптивни GPS системи, които постоянно се обновяват в зависимост от ситуацията на трафика и предоставят на пътника най-точната информация за маршрута.

Социалната мрежа: филмът за създаването на Facebook

Кой е Марк Зъкърбърг? Ако ме бяхте попитали преди три-четири дни, нямаше да мога да отговоря. Въпреки че ползвам Фейсбук вече две години. Не съм свикнала да си задавам въпроса: ей, кой е създал тоя или оня сайт?, нито да се впечатлявам от разни скандали за собственост и права между основатели.

Но този път се впечатлих. Питам се защо?

"Социалната мрежа" е филм, който доста реалистично пресъздава процеса на създаване на (може би) най-влиятелната мрежа в историята на Интернет - Фейсбук. Гледаш го и вярваш, че всичко е станало точно така - толкова е логично, добре навързано и изпипано по всички правила на киното. В един момент си мислиш "Уау, Зъкърбърг си е гений, как го е измислил само!", в следващия "Лайнар мръсен, как можа да си прецакаш най-добрия приятел така! Ще взема да си изтрия Фейсбук-акаунта!". После излизаш от киното и започваш да се чудиш доколко показаното във филма отговаря на реалността и как хората от Фейсбук са се съгласили да им се извадят на показ мръсните ризи?

Все пак трябва да се подчертае: показаното във филма НЕ Е реалността. Може и да отговаря на голяма част от нея, на основните конфликти, но си остава фикция. Така например не е много ясно дали Зъкърбърг наистина е толкова зле с жените, след като има приятелка от няколко години (Присила Чан). Добре де, може да си задник и пак да имаш гадже, но историята с мацката в началото на филма най-вероятно е чиста измислица. Отношенията на Марк и Едуардо също не са особено ясни. Според wikipedia дялът на Саверин наистина е паднал на 0.03%, заради което са се съдили със Зъкърбърг. Но по какви причини и как точно е станало, остава загадка.

Заслужава ли си да се гледа филмът - да. Защото те кара да осъзнаеш: дали живеем с него или го отричаме, Фейсбук е част от съвремието ни и историята му се превръща в част от историята на човечеството. Краят е отворен... и ние всички дописваме по малко.

Как се казваш?

Преди няколко дни в един разговор установих, че никой от присъстващите не си знаеше произхода или значението на името и се почувствах като голям nerd. Първо защото си знам моето, второ защото ми бяха известни някои общи факти. Ето част от тях:

-ел, -ела в края на името означава Бог (еврейски произход), например Емануил означава "Бог е с нас". Други примери са Михаела, Даниел, Емануела и т.н.

Изобщо, огромна част от имената, които използваме, са от еврейски или гръцки произход. Иван, Стефан, Георги, Петър, Александър и т.н., както женските им еквиваленти и различните вариации (например Йоана/Ивана/Иванка/Иванина...)

Славянските имена обаче също не са малко. На имена като Божидара, Мирослав, Светла, Явор произходът, а обикновено и значението, са съвсем ясни. Но освен тях славянски са също Иво, Пламен, Дарина...

На този сайт има много хубава информация за българските имена: http://www.angelfire.com/ca6/ivayla/bgnames.htm Освен сортирането по букви, в него присъстват и списъци с имена, посветени на природата, красотата и т.н. Един от най-добрите сайтове за етимология на имената от цял свят е http://www.behindthename.com/ - тук човек може да намери информация за всякакви народности.

Всъщност идеята на имената е да придават някакъв характер на човека, дори и само като външна украса. Затова ми се струва важно да знаеш какво е значението на собственото ти... Ако беше все тая, защо да нямаме номера вместо имена :)

Горещо от Швабия

Един месец отмина, без да го усетя, а с него и активната част от ваканцията ми. Това е и причината да изчезна за известно време от блогопространството. А сега ме е обзело странното чувство за ново начало, макар че в действителност просто продължавам започнатото. На 4ти октомври се навърши една година, откакто съм в Германия: уау! Струва ми се, че съм била тук само един месец, колкото да свикна с атмосферата, а истинското ми битие в Немско едва сега започва.

Но стига излияния - не че не им е мястото в блога ми, но в този пост исках да обърна внимание на нещо доста по-конкретно. След една година в Щутгарт би било кощунствено неуважение от моя страна да не спомена нито веднъж

Особено след като в момента (от около два месеца) това е една от най-горещите теми в Германия. Ако има топ 5 на новините, Щутгарт 21 със сигурност присъства там.

Е, какво е това 21, какво общо има градът на Мерцедес с него и защо е задраскано? Да започнем от началото: проектът "Щутгарт 21" за пълно преустройване на централната гара съществува от средата на 90те, без да предизвиква кой знае какъв обществен интерес. Реклама в истинския смисъл на думата няма, информационните кампании се броят на пръсти.

Последното се оказва може би най-голямата грешка в цялата история, довела до събитията от последната година. Щутгарт 21 е мащабен проект: цената му е изчислена на 4 млрд евро, прогнозите обаче варират до близо 5 млрд. Гарата трябва да се преустрои напълно, пероните да станат подземни, новата сграда да заема няколко пъти повече площ от сегашната. За целта ще се вземе парче от съседния парк - Шлосгартен, а на мястото на сегашните релсови линии ще изникне нов квартал.

И ето че швабите (коренното население на Щутгарт и околността) се питат: хубаво, ама заслужава ли си 4.5 млрд евро? За правилната кауза ли ги даваме? Трябва ли ни точно Щутгарт 21 или има и алтернативи? Понеже хобито на шваба е банково-финансовото дело, той изведнъж се чувства застрашен, когато през 2010 без особени церемонии трябва да започне официално осъществяването на проекта. Към това се добавя лошият имидж на Щутгарт 21 сред зелено настроените граждани: откъде-накъде ще ни взимат част от парк, превърнал се в едно от най-приятните и символни места в града? Въпросите стават все повече, съмненията в ползите на новия комплекс също и така в края на 2009 започват протестите - всеки понеделник.


Обяснихме и защо е задраскано, остава да си отговорим на въпроса как е ескалирало това до национална драма? Протестите продължават вече почти година, всеки понеделник. Правителството заема отбранителна позиция и единствено допринася за имиджа си на отдалечена политическа инстанция, която не се интересува от мнението на хората. Според анкета на SPIEGEL 64% от населението на провинцията Баден-Вютемберг, чиято столица е Щутгарт, подкрепя идеята проектът да бъде гласуван на референдум. Въпреки това ситуацията продължава да е същата: десетки хиляди демонстрират, полицията ги гони, за да стори място за багерите, новините повтарят, че още не се е появило комрпомисно решение. Тепърва предстоят още преговори, изходът обаче е непредсказуем.

Протестна акция като тази е може би прецедент в историята на Германия, което пък й отдава особено място в историята на протестите въобще. Не става дума за основни човешки права както в демонстрациите на Мартин Л. Кинг през 60те, нито за митингите ЗА демокрацията в Източна Европа 89та и 90та. Щутгарт 21 е един наглед съвсем прагматичен въпрос, досущ като самите шваби. Протестът им обаче разюкрива растящото недоволство на населението от зеещата пропаст между политическата класа и гражданското общество. Ако 14 януари още означава нещо в България, тук е моментът да си го припомним. Да, и германците си имат проблеми, макар че рядко чуваме за тях.

Софийско-патагонско

Ако тези дни сте се разхождали около Народния театър, вероятно сте забелязали снимките от Южна Америка около фонтаните. Запознатите с пътешествието на Иван (itilien.org) със сигурност са се спрели да разгледат, както направих и аз. Да си призная, снимките ми харесват повече на сайта, дори и да е малко нелогично. Има някаква непосредственост в тях, особено когато ги гледахме заедно със съпътстващата ги история. Направи ми впечатление, че точно най-внушителните и красиви снимки явно са били обект на разни желания, защото точно те бяха леко свлечени и нагънати. Яко е да крадеш снимки от изложба пред Народния...

За съжаление, утре е последният ден от изложбата на Road Tales, а пък е много интересно да се разгледа заедно с тази в Градската галерия - поне аз останах впечатлена от това колко общи неща могат да се намерят между тези съвсем различни на пръв поглед изложби! Става дума за акварелите на Обербауер, австрийски инженер, живял и работил в София в края на 19 и началото на 20 век. Рисувал ги е в свободното си време и тази любов към непрофесионално занимание е обединяваща за двете изложби. Освен това, и двамата творци са се намирали в екзотична за тях обстановка - Иван в Андите, Обербауер в току-що започващата да се модернизира България. Само дето по времето на втория не е имало днешните технически възможности, които позволяват фотографии като тези от Андите и Патагония.

Хубаво е да си в София и да усетиш за толкова кратко време как пътят на едни хора започва, а на други свършва в нея...

В Борисовата, в безлунна нощ

Не за друго, но тази вечер реших да се позавъртя с приятели около Porkie-феста в Борисовата градина и хоп - за моя изненада, понеже много хора са си свикнали с това - централната алея към езерото с лилиите беше абсолютно тъмна. Нито една лампа не светеше! Пейките бяха пълни с хора, по алеите се разхождаха тъмни сенки, на които не можеш да разпознаеш дори пола, освен ако случайно не е двойка и започнат да се целуват, та предполагаш (но и тогава не можеш да си напълно сигурен). В 10 вечерта си кипи живот - супер!!! - все пак това е най-централният софийски парк! А в момента тече и фест, до който най-лесно можеш да стигнеш по главната алея. E, вместо да се оплаквам, явно е време да си купя челник за ходене из центъра на София...

От морето до небето

Допирът ми с водораслите е оставил в мен оттенъци на неприязън към тези морски обитатели. Винаги съм мразела колониите от водорасли, препречващи пътя към чистата вода на по-дълбокото - за да достигнеш до нея обаче трябва да се жертваш и да минеш през тях, да усетиш слузестата им хлъзгавина по кожата си. Първият път, когато чух, че могат да бъдат полезни, беше от баба ми. Слагаше ги на коленете си, за да облекчат болката в ставите. Някои хора (като този ентусиазиран баща) пък винаги са намирали в тях начин за забавление. Е, явно водораслите все пак си имат своето приложение и в бъдеще може да се окаже, че то дори заема по-големи мащаби от очакваното.

Какво предизвиква интереса към водораслите? Някои от тях са в състояние да произвеждат в пъти повече мазнина на акър от други маслодайни култури като рапица и соя. За разлика от тях обаче отглеждането им не е в конкуренция с хранително-вкусовата промишленост. На всичкото отгоре водата, от която се нуждаят, може и въобще да не е питейна или дори да е замърсена до някаква степен.

Тези и други причини карат учените, а с тях и индустрията, да възлагат надежди в бъдещето на водораслите като източник за производство на биогорива.

Снимката горе показва Грацилария, един от видовете, върху който е съсредоточено изследователското внимание. Най-голяма енергия се влага обаче в проучването на едноклетъчните видове водорасли, защото имат по проста структура, размножават се много по-бързо и обикновено имат по-високо съдържание на мазнини. Звучи прекрасно, въпросът е защо въобще някой все още отглежда соя и рапица?

Проблемите идват с детайлите около отглеждането на водорасли в промишлени количества. Първо, изборът на подходящ вид - нужна е комбинация от високо съдържание на липиди и бързо възпроизводство, което обаче не е толкова лесна задача. Ако водораслите произвеждат големи количества мазнини, стават по-неустойчиви към заплахите от околната среда или пък се размножават с по-бавни темпове. Тези с ниско маслено съдържание се справят по-успешно с тежки условия и могат да преживеят и в отворен тип система, тоест във ферми, където водният басейн не е изолиран от заобикалящата го среда. Така стигаме и до втория въпрос: каква трябва да е системата, за да бъде подходяща за отглеждане на водораслите и едновременно с това икономически обоснована? Естествено, отвореният тип е много по-евтин, въпреки това вероятността да се произвежда чрез затворени системи е по-голяма. При тях лесно могат да се контролират температурата, количеството кислород, pH и т.н., освен това няма опасност от вредители като например други видове водорасли, бактерии или вируси. Най-разпространеното мнение до момента за съжаление е, че разходите по създаването и поддръжката на подобни фотобиореактори са твърде високи, за да бъде горивото от водорасли конкурентноспособно от икономическа гледна точка.

Едноклетъчното Дуналиела, което е сред фаворитите в научните изследвания

Оптимисти обаче има, че даже са инвестирали 800 милиона долара в построяването на ферма за водорасли в северно Мексико. Става дума за проект на компанията Алгенол, чието седалище се намира във Флорида и която планира да се превърне в най-големия производител на етанол в света. Това съвсем не е учудващо, като се има предвид, че повечето компании, разработили или разработващи биогорива от водорасли, са съсредоточени в САЩ. Там си имат и АBO, американска организация за биомаса от водорасли, която редовно провежда срещи между членуващите компании, учени и студенти. Сред членовете са например Боинг - по разбираеми причини, тъй като биогоривото от водорасли има големи шансове да замести керосина (прогнозите на АВО са за 17.8% през 2022г). Енергия от морето - за небето.

Ето и видео за Алгенол и производството на етанол от водорасли

Соларната енергия през 1913

Случайно ми се изпречи пред очите една статия за Франк Шуман, американски изобретател, залагал големи надежди на соларната енергия още в самото начало на 20ти век. За мен това беше учудващо, защото някакси все ни се натяква колко "иновативна" е технологията за печелене на енергия от слънцето. А всъщност теоретично е можело отдавна да използваме соларни инсталации, ако не са били двете световни войни и всички конфликти, свързани с тях. Защото от историята на Шуман се вижда, че предимство имат технологиите, които обещават военни ползи. Това обаче е друга, доста спорна тема - голяма част от хората твърдят, че войните носели (технически) прогрес на човечеството. Да бе. И въпреки че този пост не е за да се аргументирам по въпроса, нека следващите редове ни накарат да се позамислим кой, как и кога води до напредък.

През 1912 Шуман пристига в Кайро с идеята да промени енергийния облик на Египет. Дотогава полетата биват напоявани чрез специални помпи или парни машини, които използват внесени въглища и струват много скъпо. Според Шуман те могат да бъдат заменени от соларни инсталации, всяка от които може да облекчи труда на хиляди работници. С тези и други аргументи той успява да намери партньори в Лондон и по този начин печели финансиране за проекта си. Шуман е убеден, че слънчевата енергия е бъдещето - още в началото на 20ти век някои учени предвиждат скорошен недостиг на въглища.

"Ако преди няколко години някой беше предложил на бизнесмените да се включат в дружество за летателни машини, биха го обявили за луд", пише Шуман. "Днес обаче наблюдаваме бум във въздухоплаването като индустрия." Така ще се случи според него и със соларната енергия.

Доказателство за това трябва да бъде собственият му проект в непосредствена близост до Кайро. Принципът на соларните му инсталации е следният: слънчевите лъчи се отразяват от огледала и падат върху пълни с вода тръби. Водата от своя страна задвижва парна машина. Проектът му се състои от 5 редици колектори, всяка от тях с дължина от 62 метра. Инсталацията може да изпомпва на час по 2000л вода от Нил в полетата с памук.

Тържественото откриване се състои през 1913 и на него присъства цялото западно общество на Кайро. Пред събралите се дипломати и офицери Шуман говори за бъдещето на енергията, за изчерпването на фосилните залежи и за слънцето като единствена възможна алтернатива. Откриването има голям успех и събужда сериозен интерес от страна на британците и германците. Шуман дори пътува до Берлин да представи идеите си пред Райхстага и получава 200 000 марки за строеж на соларна инсталация в африканските колонии на Германия. Той обаче изчаква, надявайки се да спечели вниманието и на родните си американски инвеститори, и се връща в САЩ през 1914. Но не знае, че повече никога няма да се върне в Египет. Същата година избухва Първата Световна Война и Чърчил нарежда британската флота да премине от въглища на дизелова енергия - идва ерата на нефта. Повече никой не се интересува от соларна енергия.

Заради войната проектът на Шуман е изоставен и инженерите се връщат обратно по родните си страни. Той обаче не престава да пледира за идеите си до 1919, когато умира от инфаркт. В неговите очи използването на слънчевата енергия не е само икономически въпрос, а и доказателство доколко е напреднала човешката цивилизация.

В едно нещо съм сигурен, и то е: Човешката раса или най-после трябва да започне да използва директната енергия на слънцето, или ще се върне обратно към варварството.

Интересна, доста радикална гледна точка. По-важното обаче е, че са минали почти 100г, откакто е изказана - и две световни войни, много кръв и много катастрофи. За някои наистина можем да обвиним атомната енергия и нефтената индустрия, за повечето обаче са виновни единствено слабостите на човешкия ни род - алчност, агресия, липса на отговорност към следващите поколения.

BG политически драми

Наистина е интересно да се следят българските политици... Дори не се налага да четеш жълти "Шок" издания, за да те шокират. Ту Волен Сидеров се развилнял в самолет към Германия и полицията го задържала на летището, ту Бойко направил някое изказване срещу съдебната система и магистратите побързали да му отговорят в същия стил ("Очакваме операция "Магистратите"). От два-три дни пък скандалът около намерените мощи и емоциите на Божидар Димитров е добил огромни, слонски размери.

Първият голям въпрос около това дали "наистина" мощите са на Йоан Кръстител не ме развълнува чак толкова. В крайна сметка, това няма как да бъде доказано. Не съм историк и не искам да твърдя неща, които не разбирам, но логиката ми убягва. Може да са ги смятали за негови през 4-5 век, когато са били заровени, но това отново не е пълно доказателство. Освен това не смятам, че точно религиозният туризъм е приоритет за България, че да се отдава чак такова икономическо значение на една такава находка. Нека първо си подредим малко курортите, изтощени от годините бесен и лишен от стратегия строеж, нека осигурим повече сигурност на туристите (в Западна Европа се шири мнението, че при нас е "опасно") и да си повдигнем реномето като държава, а чак после да се концентрираме върху мощите Йоан Кръстител, които щели да доведат хиляди поклонници в България.

Интересното е обаче изказването на Б.Димитров относно народа ни и колегите археолози. Интересно е как един министър ще дава такива квалификации, и то неимоверно генерализирани - "шибан народ". Хмм, нека помислим. За какво й е на една държава да има правителство? За да може интересите на мнозинството да бъдат защитавани чрез управителната власт. Кое е това мнозинство? Ами народът, разбира се, в нашия случай все още българският. Значи Б.Димитров като представител на правителството е поел служба в името на народа, без последното да представлява патетичен израз, а единствено логическо следствие. Остава да си зададем въпроса: той не е ли съзнавал, заемайки поста си, че ще се налага да служи на шибания народ? Или пък е съзнавал, само че това не го е притеснило особено. Нали най-важното е да си на власт.

Правата са ни за пред европейския съд...

Вчера попаднах на следната статия на страницата на в.Дневник. В нея става дума за предложенията на немския бизнес какво да се промени в българските закони. Звучи странно, точно пък бизнесът да се меси в държавната власт. Затова пък, ако човек разгледа предложенията, въобще не защитават толкова икономическите интереси на немците в България, колкото основни законодателни принципи, които съществуват например в Германия (оставаше и друг да е примерът в случая :Р)

И понеже вдругиден е изпитът ми по публично право, няма как да не ми стане интересно какво точно ни липсва в България. По-интересното е, че си уча немското право и си мисля най-спокойно и наивно как тези неща са толкова логични и базисни, че най-вероятно съшествуват във всички страни от ЕС. Най-малко...

Но ето че ние като български граждани всъщност нямаме право да сезираме Конституционния съд, ако виждаме законови разпоредби да нарушават основните ни права и свободи (декларирани, разбира се, от Конституцията). От 2006 това е възможно, но само индиректно, чрез омбудсмана. Мен тази информация ме изпълни с изненада, защото за какво са ти права, които не можеш да защитаваш? Може би политическият елит е против тази идея, защото много закони не отговарят на базисни принципи от Конституцията? Каква друга причина може да има? Че Конституционният съд ще се претовари? Моля ви: тази аргументация не отговаря на друг принцип - този на пропорционалността. Не може да се сравняват разходите за евентуално увеличена администрация със защитаването на ОСНОВНИТЕ ни права като хора и граждани на България.

Значи, за какво ни е да си знаем правата? Май само за обща култура - или в последните години, европейските ни права за пред европейския съд.

Енергия от пустинята

Какво ще се получи, ако част от територията на Сахара бъде покрита със соларни инсталации?

Проектът се нарича Desertec, а една от главните му цели е да снабдява Европа с 15% от нужната й днес енергия. Ако ви изглежда малко, имайте предвид, че в този план (изпълним най-рано 2020-2030г.) немалък процент от енергията се добива от местни алтернативни източници като водни и вятърни електроцентрали или соларни панели на място. Друга част пък би останала зависима от изчерпаемите ресурси.

Desertec е известен главно заради идеята да се използва слънчевата енергия в пустинята, но всъщност той се състои от повече компоненти - разработването на подходящи алтернативни източници в целия район ЕС + БИСА (Близък Изток и Северна Африка), както и създаването на канали между тях. Ето и карта на проекта, която не е особено информативна, затова пък представя главните щрихи нагледно.

Освен за ЕС, соларната енергия, добивана от Сахара, би покривала голяма част от енергийните нужди на местното население, т.е. на северноафриканските държави. От картата се вижда, че за България е отредено производството на биоенергия, не е много ясно обаче кой би я произвеждал и при какви условия.




Кой стои зад проекта?
Магическите думички: Транссредиземноморска Кооперация за Обновяема Енергия
Понеже това не помага особено, се налага да конкретизираме: първо, в кооперацията участие взимат Римския клуб - състоят се от специалисти в най-разнообразни области от целия свят. Обявяват за свои основни цели опазването на околната среда, глобализацията (не одобряват обаче настоящите тенденции), устойчивото развитие, трансформацията на обществото, най-вече на ценностите му, както и мира и сигурността. Накратко, казват, че искат да решат световните проблеми.
Другите участници са Хамбургската фондация за опазване на климата и Националния център за енергийни проучвания на Йордан. Повечето от останалите членове на фондацията са немци.

Сред проявилите интерес са Siemens, Deutsche Bank, енергийните компании E.ON и RWE, както и застрахователите Munich Re.
Сумата, която най-често се споменава като обща инвестиция до 2050г., са 400 милиарда евро.

Основните идеи
Концентрирана соларна енергия:
Огромни огледала се поставят така, че да отразяват и концентрират слънчевата светлина върху определени точки, подобно на съсредоточаването на лъчи през увеличителни лещи. Създадената топлина се използва за задвижването на парни турбини, които от своя страна генерират електричество.
Според изчисленията на Немския Космически Център, със соларни инсталации е нужно да се покрие по-малко от 1% от пустините по света, за да се произведе толкова електричество, колкото светът използва днес.

Концентрираната соларна енергия може да се използва допълнително и за превръщането на морска вода в сладка. Така евентуално би могла да се осигури питейна вода за местното население, както и напояване за изкуствените канали.

Видео с кратки обяснения на английски


Тези идеи не са нови - те са залегнали до голяма степен и в "Проект Гора: Сахара". В Испания пък технологията на концентрираната соларна енергия вече функционира в големи мащаби: станцията Андасол 1. Тъй като ЕС предвижда алтернативните източници на енергия да се подпомагат финансово (чрез така наречените feed-in-tariffs), испанското правителство гарантира цени от 26 евроцента/kWh за 25 години. Целта е да се осигури благоприятна среда за процъфтяване на този бизнес в страната. Най-малко от такива финансови механизми се нуждаят на местата, където слънчевата светлина е най-много - области в Америка, Африка, Китай, Индия, Австралия или БИСА. Съответно там цените на електроенергията биха паднали най-бързо. Изчисленията на Немския Космически Център показват, че при построяването на множество соларни станции в следващите десетилетия, цената би могла да падне до 4-5 евроцента/kWh.

Андасол 1 в Испания








Инициативата Desertec вече има подкрепата на немското правителство в лицето на Ангела Меркел, която изразява желание да се освободи от зависимостта от руския газ. Доколко обаче това е стабилна във времето позиция, може само да се предполага. Германия залага доста на алтернативната енергия и има не една програма за финансирането й (например подпомагане на хората, решили да поставят соларни панели на покрива на къщата си). Но в проект като Desertec има и много неизвестни, а и неговото изпълнение се нуждае от повече години, през които правителството със сигурност ще се смени неведнъж.

Позитивното в Desertec?
- Опит да се изтръгнем от хватката на изчерпаемите източници на енергия, както и евентуално от енергийната ни зависимост от Русия (последното поне в някаква степен).

Някои Въпросителни
- Не означава ли един такъв мащабен проект същата зависимост от големи производители?
- Доколко регионът БИСА е стабилен политически? Европа би могла да се окаже в неприятно положение, ако някоя от страните внезапно откаже да кооперира, а това е сравнително реалистично в тази част на света. Значи, кранчето пак да спре, само че този път не от Русия.
- До каква степен е "екологично чист" проект - колко дълго могат да функционират соларните инсталации и какво е необходимо за поддръжката им? Можем ли да изхождаме от гореспоменатия 1% застрояване на пустинята? 1% изобщо малко ли е (ако е съсредоточен само в Сахара, 1% от общата пустиня на Земята би могъл да бъде например 20% от Сахара... така че има известна относителност в данните, изнасяни от фондацията).

още по темата:
Сайта на фондацията Desertec: http://www.desertec.org/
5-минутно клипче от Deutsche Welle на английски: http://www.youtube.com/watch?v=FKmUALFRhhs&feature=related

Аз ли сънувам, че съм пеперуда...

... или пеперудата, че е човек?

Винаги съм си спомняла много от сънищата си, но има периоди, в които "сънувам" екстремно много! Слагам глагола в кавички, защото често се използва с това значение, а всъщност според учените, дори да смятаме, че не сме сънували нищо, ние просто не помним какво сме сънували. И така мен открай време ме занимават един куп въпроси, свързани със сънуването.

- Защо сънуваме? (най-тривиалният въобще, но от него следва отговорът на всички останали) - Интерпретации колкото искаш, може би живеем в различни реалности, може би сънищата са просто случайни картини, невронни връзки, пулсиращи в произволни посоки, а кой знае дали не си спомняме разни работи от минали животи. Аз си избрах една от най-новите теории, която ако не друго, се базира на емпирични доказателства: сънищата са продукт на еволюцията, чрез тях съзнанието ни преживява повече ситуации, отколкото е възможно в реалността -> помага ни да открием решения на проблеми за екстремно кратко време. Това се връзва перфектно и с любопитния факт, че част от великите открития като Менделеевата таблица и структурата на ДНК-молекулите са първо "видени" насън.

- Има ли значение това, което сънуваме? Ако да, какво е то? - Когато бях по-малка, четях редовно значенията в един онлайн съновник. Отдавна спрях да го правя, защото някакси няма логическа обоснованост и много пъти се стига до абсурдни тълкувания. Днес пък се зарових и открих много различни интерпретации, по-скоро психологически обосновани, отколкото суеверни. Разбира се, само ако приемем някоя от научно базираните теории за отговор на първия въпрос...
Ето един такъв сайт (на английски)

- Защо в някои периоди сънуваме (спомняме си сънищата си) по-често, отколкото в други? - Например пушачите според някои проучвания сънували принципно по-рядко. Затова пък като спрат да пушат, почвали да си спомнят повече сънищата си, поне в началото на въздържанието. Обяснение на това може да е пренастройването на организма, в резултат на което има повече стрес -> повече нужда от сънища. Аз обаче не съм сигурна, че това е много вярно, защото имам съвсем друго наблюдение. Точно когато съм била в периоди на спокойствие, съм сънувала страшно много. Но кой знае, може само да съм си мислела, че съм спокойна, а организмът ми да е бил в стрес :D

Сега ще спомена разни интересни факти. Първият е в подкрепа на еволюционната теория за сънищата, а за останалите човек може сам да прецени. Някои изследвания показват, че в 30% от сънищата на децата от 2-6 г. присъстват животни, докато при възрастните само в 5%. Вярно, много от животните в сънищата на децата били безобидни пухкави същества, но почти половината пък били страшни зверове, които ги преследват и които няма как да са срещали в реалния си живот (е, ама са ги виждали в книжки, филмчета и т.н...).

На този сайт пък човек може да си направи дневник за сънища, отчитайки по ключови думи основни характеристики на съня (по желание, разбира се). На сайта до момента има регистрирани 145 101 сънища, но като се има предвид, че постоянно се качват нови, броят нараства с всеки изминал час. Даже и аз днес постнах един. Хубавото са обаче получените статистики, от които обобщението е:

- кошмарите, насилието, както и любовно-романтично-сексуалните сънища и тези, в които става дума за връзки, са най-разпространени; веднага след това идват обаче сънищата с музика, което за мен е бая странно - аз поне не помня да съм сънувала музика!

- най-често действието се развива вкъщи или в училище (вероятно много от участниците са в училищна възраст или пък сънуват в минало време :Р)

- емоцията, която се среща най-много, е "чувство на спокойствие" (хъхъ?? при мен няма такова нещо), след това идват страхът, объркването, тревогата и стресът; има обаче и доста сънища с "щастие"...

- участниците са логично приятели или роднини, но и в голяма част - животни (което противоречи на 5те процента); интересното е, че се сънува повече майката, отколкото бащата, и сестрите повече, отколкото братята

Дългичко стана, а възнамерявах да е съвсем кратко...
Тук има списък с филми, които имат някаква връзка със сънуването.
Аз гледах "Waking Life" - не мисля, че има превод на български. Той е повече философски, отколкото каквото и да било друго - даже почти няма сюжет. Нестандартен е, най-малкото защото е заснет с реални актьори в реална обстановка, но е дигитално обработен и изглежда като анимационен. Тъй като не мога да отварям zamunda, не знам дали го има там, но торент може да се намери лесно в google (просто пишете waking life.torrent), а субтитри има в subtitri.net :)

Енергия на бъдещето

Целия юли месец слушаме и четем за договарянето на нови цени за газ от Русия и подписването на споразумения за „Южен поток”. Назрял е моментът да започна един проект, който ми се върти от известно време в главата. Пък и бях обещала продължение на разказа за еко-фестивала, състоял се в началото на юни. Е, надали ще бъде смислено да се впусна в детайли за всичко, което съм видяла, научила и преживяла там. Затова пък вдъхновението, което получих под формата на информация, идеи и ентусиазъм, кристализира в следното: всеки месец ще пиша за проект, технология, политика или каквито и да било новости, свързани с енергията на бъдещето.

Въпросът е важен не само заради оспорваната теория, че климатът на Земята се променя в следствие на човешката дейност. Става дума също и за постепенното изчерпване на ресурсите от горива, за екологичните опасности (като катастрофата в Мексиканския залив), както и за болезнената ни зависимост от големите производители на енергия. Нужно е само да се огледаме: човекът в цивилизования свят е нищо без енергия – за да готви, да се топли, да работи, да се забавлява...

Няма да огранича темата само до т. нар. алтернативни източници – например, има много поддръжници и на атомната енергия. Целта е да научим малко повече за съществуващите идеи – независимо дали вече приложени или не – и да помислим какви шансове и опасности крият зад себе си.

Първата статия ще се появи в края на месеца =)
Дотогава: много слънце, усмивки и по-малко електроенергия...

Имам си...

Замисляли ли сте се колко често използваме глагола "имам"? Дори за неща, които реално няма как да притежаваме: мечти, проблеми, идеи, приятели, време... Да, те са тясно свързани с нас и може би глаголът е просто една индикация на принадлежност. Според Ерих Фром обаче (автор на "Да имаш или да бъдеш") зад тази езикова употреба стои повече - тенденцията на едно цяло модерно общество да се стреми към притежанието като висша ценност.

Преди време писах за Фейсбук, за някои феномени, свързани с прекомерната му употреба или пък с пълното отричане на неговите предимства. Един от тези феномени е "колекционирането" на приятели. Важи въобще за социалните мрежи - колкото повече приятели имаш, толкова си по-готин. Но притежаваш ли приятелите си? Можеш да им бъдеш приятел или те на теб, но не и да се имате взаимно.

Добре, да речем, че това не би убедило много хора в крайния, донякъде религиозен материализъм на обществото ни. Аз също се отнасям критично към това, защото не знам доколко е вярно твърдението на Ерих Фром, че езиковата употреба на глагола "имам" се е разпространила във всички сфери на живота едва в последните столетия. Но примерите за надмощието на перспективата "Аз имам, значи съм" са навсякъде около нас... Вероятно много от нас ги забелязват, без да си дават сметка, че всички те могат да бъдат обвързани в една цялостна житейска философия.

Аз съм се питала: защо много хора, когато отидат някъде - на пътешествие (екскурзия), разходка, купон или каквото ще да е - прекарват почти цялото време зад обектива на фотоапарата? Нито са професионални фотографи, че от това да им зависи прехраната, нито пък на някому са нужни чак толкова много снимки. Не отричам, че е хубаво, полезно да си направим снимки, за да допълваме в бъдеще спомените си. Но да снимаш постоянно ми се струва болестно състояние, което ти пречи да се насладиш на изживяването през собствените си очи и със собствените си сетива вместо чрез техническите показатели на дигиталната си камера.

А какво наричаме "любов"? Твърде често си мислим, че ревността е индикатор за дълбоки чувства, за любов... Но ревността не е нищо друго освен болестното желание да притежаваме партньора си, така че да "си е само за нас". Истината е, че не можем да сложим човека в клетка, да му забраним да се среща с други хора, да има различни приятели или дори увлечения. Не искаме партньорите ни да бъдат домашните ни любимци, нали? Само че така се получава при много двойки. Жените искат от мъжете да правят всичко, което им заповядат, да изпълняват всичките им желания и капризи. Мъжете пък ревнуват от всеки нов приятел или познат, за когото жената им разкаже. Накрая всички се оплакват от другия пол, започват се генерализации - кой изоставя другия по-често, кой е по-верен (или изневерен :Р), разни психологически стратегии за манипулация намират място в евтините съветници стил "как да живея по-щастливо". Мода е за много мъже, а все повече и жени, да броят сексуалните си завоевания, сякаш колекционират някакви вещи.
Не може ли да е другояче? Аз искам да бъда обичана, а не притежавана.
Преди време в едни "полови откровения" по случай 8 март написах няколко думи за вибраторите. Те пасват перфектно и тук: символът на покоряването на противоположния пол, на превръщането му в играчка, която може да бъде наше притежание.

Последният, но не и най-маловажен пример, е отношението към природата. За съжаление материализмът промива мозъка на човека до такава степен, че той забравя какво всъщност представлява: един съобитател на планетата Земя, наред с много други. Нашата в момента доминираща "западна" цивилизация се стреми да покори природата, да затвори и нея в клетка - в зоопарка, в резерват за диви растения и видове, в безогледно експлоатиран източник на "блага". Ясно е, че вече не можем да се върнем към обикновения живот на индианците или други народи, които се приемат за част от природата, а не за богове, стоящи над нея. Но бихме могли да се замислим, да променим поне малко начина, по който гледаме на света около себе си. По този случай има една прекрасна песен от Покахонтас: филм, който е анимационен и затова е смятан за детски, въпреки че в него има твърде много неща, които едно дете не може да осъзнае особено ясно. Има твърде много философия над нивото "детско филмче".

Накрая ще цитирам началото на една глава от книгата на Ерих Фром:

Много е измамно и в същото време примамливо да стоиш на едно място, без да напредваш — с други думи, да разчиташ на онова, което притежаваш, защото знаеш, че го имаш. Това ни кара да се чувстваме в пълна безопасност. Затова се боим да прекрачим в неизвестното и избягваме да го правим. Наистина крачката може да не се окаже рискована, след като сме я направили, но преди да я направим, неизвестността ни плаши с евентуалните рискове, които крие. Само старото и изпитаното е безопасно или поне така ни се струва. Във всяка нова крачка е заложена опасността от неуспех и това е една от причините, поради които хората толкова много се страхуват от свободата.

Тайната на техните очи

Защо светът е несправедлив? По важното: можем ли да погледнем справедливостта в очите... Колебая се. А справедливостта е една от онези абстрактни думички, които предизвикват най-много вълнение в мен. Дали не е от името ми.. (Даниела - /евр./Съд Божий)
Но като всички подобни думички, сътворени от човека, може да се изкриви така, че да остави философи и обикновени хора векове наред да си блъскат главата над значението й. Може би е по-добре да не повтарям тази грешка, защото реалността си е реалност и понякога не можеш да направиш друго, освен да я разкажеш в една история.

Историята е "Тайната на техните очи" (El secreto de sus ojos), спечелила Оскар за чуждоезичен филм на 2010. Тази година и български филм стигна далеч в надпреварата, "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". На него плаках и се смях, тук останах потресена и изпълнена със съмнение.

Накратко: Някога работил в правната система, Бенхамин Епозито решава да напише роман за един от случаите, оставил дълбок отпечатък върху целия му живот. По пътя не само си спомня събитията преди 25 години, но и търси смисъла в тях, за да подреди пъзела от собствените си страхове и желания.

Българския тийн филм: t33nday

Приятно ми е, че отново мога да напиша нещо позитивно за българското кино (разбира се, имам и някои пропуски, които трябва да се попълнят рано или късно). А пък още по-приятно ми е, че става въпрос за филм, правен от ученици, в който се разказва за ученици. В началото подходих скептично, но добрите впечатления се натрупваха през цялото време и накрая останах много, много доволна, че съм го гледала. И ми се гледа отново :Р

t33nday разказва за ежедневието на Крис, ученик от Френската гимназия в София, който има своите критики и съмнения по отношение на съвременното общество и начина, по който то функционира. Заради вътрешната си разкъсаност, предизвикана от израстването му и формирането му като личност, той има и някои проблеми в училище. Рамкиращи са монолозите, чрез които са представени разсъжденията му върху случващото се около него.


Както може да се предполага, филмът не е напълно професионален. Критика в това отношение може да има много, но аз няма да се съсредоточа върху нея. Всъщност това не е първият филм, има и два предишни. Интересното беше, че прочетох доста от критиката към втория и забелязах, че авторите са се съобразили с голяма част от нея в третата част, което е много похвално.

Защо ми хареса? Защото е естествен! Не прави тромави опити да надскочи реалността, в която живеем, а обратното: задълбочава се в нея, показва я през очите на един тийнейджър. В същото време не натоварва с излишни разсъждения - да, на моменти монолозите звучат пресилено отчаяни от живота или наивни, но и това е част от автентичността! Важното е, че колкото повече слушаш, толкова по-искрено ти звучат думите на главния герой. Успяваш да повярваш, че това наистина го вълнува, а не е само фикция. А това е невероятно постижение!

Освен това филмът разказва за НАШАТА действителност, в България, в София - на учениците в гимназията. Добре де, аз вече не съм ученичка, но доскоро бях. Затова се удивих колко добре са успели да пресъздадат езика, поведението, навиците на поколението ни, типовете хора в класа, държанието на учителите... Един филм никога не може да обхване реалността в цялата й пълнота и сложност. Но може да ни накара да повярваме, че е успял, да ни убеди в истинността си. Е, t33nday се справи с тази задача при мен :)

Критиката от мен е насочена най-вече към някои не толкова правдоподобни моменти - например "сбиването" на момчетата, което беше само леко побутване и беше нереалистично учителката да повика майката на Крис на среща заради това.

Но стига от мен, най-добре е филмът да се гледа, а аз с удоволствие бих го обсъждала с всеки, който има желание :)

Онлайн или за сваляне тук

Изберете българското...

Ето нещо много любопитно, което научих току-що, ровейки се из писания за политиката в Бразилия:

Тази година на 3 октомври ще се проведат изборите за президент на Бразилия, което е голямо събитие, защото управлението (изпълнителната власт) на страната се формира от президента. Дотук добре, но идва изненадата - кандидатът с най-големи шансове е жена, при това от български произход. Казва се Дилма Русеф и е дъщеря на Петър Русев, преименувал се на Педро Русеф. Той е бил свързан с комунистическата партия в България през 20те години и е избягал към Франция, а по-късно и към Бразилия. Причината да емигрира не е съвсем ясна, според повечето източници е по политически причини, но може и да е било свързано с фалита му (занимавал се е с търговия). Друг интересен факт е, че е бил приятел с Елисавета Багряна, която дори му е посветила стихотворение след смъртта му - "Шепа сняг".

Самата Дилма е била партизанка от най-ранна младост, края на 60те и началото на 70те години, когато в Бразилия се е установила военна диктатура. Заради тази си дейност е лежала 3 години в затвора, след това е завършила икономика и се е включила първо в Демократическата работническа партия, а от 2001 е член на Работническата партия(Partido dos Trabalhadores). В последните четири години оглавява канцеларията на настоящия президент (бразилски вариант на Ангела Меркел? :Р), който я е посочил за своя наследничка.



След като споделих откритието си със сестра си, тя коментира: "Ние българите сме новите евреи"...

Viva Vegetarissimo!

Надпис в зелено на входа на голям търговски център. До него - редовната дъска, на която е обявено с големи букви, че всеки следобед има отстъпки. Вегетарианска кухня, умерени цени - защо да не опитам? В крайна сметка удоволствието излиза малко по-солено (и то не на вкус), отколкото съм очаквала. Но поне съм опитала няколко нови за мен комбинации като например "руски яйца" (варени белтъци на половинки с неизвестен сос в тях, но доста вкусни).

Вегетарианството е нещо, което допреди два месеца смятах за тренд и/или за умопомрачение. Защо да се отказваш от нещо толкова вкусно като месото? Или за да бъда по-конкретна, от пастета, от луканката и суджука, от цвърчащите вурстчета, от рибеното филе, приготвено внимателно с правилните подправки... Да не говорим за варианта да не ядеш никакви животински продукти, няма вече мляко, няма сирене, няма яйца. Значи няма и палачинки, баница и всякакви други любими деликатеси.

Само че храненето не е същото като да си сложиш нещо в устата, да го сдъвчеш и да задоволиш физиологичните си потребности. Начинът на хранене: какво ядеш, как го ядеш, в какви количества го ядеш, може да бъде и начин да се самоопределиш.

Вегетарианец си, ако ядеш всичко останало освен месо и месни продукти. Има ги и така наречените лактовегетарианци, които са се отказали и от яйцата. Статистиките обикновено не обхващат тази разлика, така че не може да се каже каква част са те от вегетарианците като цяло. Веганите не ядат каквато и да била храна от животински произход. Има и още една възможност: суровоядци - те не обработват термично храната си. Това обаче е доста екстремно проявление и за него няма да става дума тук.

Етичния аспект
...на това да не ядеш месо/животински продукти? Много хора смятат, че хранейки се с плътта на други живи същества, накърняваш правото им на живот. В другата голяма група на про-вегетарианството са тези, които не отричат яденето на месо, яйца, риба по принцип, но в сегашните условия го намират за неприемливо. Наистина следва да се замислим откъде идват тези огромни, гигантски количества месо в супермаркета... Условията, при които се отглеждат пилетата, свинете, телетата, които после ядем, са най-често абсолютно неприемливи от морална гледна точка. Тук става дума за масовото "производство" или за големите ферми и кланици. Защо тези животни трябва да се раждат и да живеят в мъчения и болка? За да може средностатистическият човек да купува и яде месо всеки ден, евтино и навсякъде.

Аз не мога да си затворя очите и да кажа: човекът е по-висш и това оправдава всяко негово действие спрямо по-безпомощни същества като животните. Затова отглеждането им и убиването им в най-жестоки условия е всъщност еволюция на обществото ни, която осигурява прехрана на много хора и възможност да си купуват "достатъчно" месо. Точно защото ни е дадена възможността да мислим и разсъждаваме, да пишем безкрайно по блогове, да спорим и да се съмняваме, би трябвало да бъдем толерантни към по-слабите и да ограничаваме разпростирането на надмоществото си до "хуманни" измерения.

Но дори без какъвто и да било морал, вегетарианството пак има своите предимства пред прекомерната консумация на месо:
от здравна гледна точка.
Както вече споменах, за човека е нормално да се храни с месо, да пие мляко - ние не сме растителнояден вид. Друг е въпросът обаче, че физически не ни е позволено да прекаляваме, да надскачаме определени граници, особено по отношение на яденето на месо. Логично е: предците ни не са имали нашето развито общество, в което без да се налага цял ден да преследваш животно и да ходиш на лов, можеш по всяко време да си осигуриш тройно по-голямо количество месо. Без физическата активност обаче тази несъразмерна консумация води само до наднормено тегло и болестите, свързани с него - сърдечен инфаркт, атеросклероза, мозъчен инсулт, рак... списъкът се удължава с всяко следващо проучване върху хранителните навици. Много интересна информация има на тази страница - заслужава си да се прочете. Все пак всички искаме да живеем по-добре и по-дълго, дори и да не ни пука за това по колко пилета се отглеждат в клетка и колко жизнено пространство има всяко от тях. Тук между другото идва и въпросът, не е ли вредно месото от животни, които са били гледани в такива неприемливи условия?

След тези разсъждения аз реших да огранича консумацията си на месо и риба до минимум, което значи, че не мога с чисто сърце да се причисля към вегетарианците, но споделям начина им на мислене. Погледнато в дългосрочен план, колкото по-малко месо се купува, толкова по-малко ще се произвежда, което ще вдигне цените. А това от своя страна би нормализирало количествата, които имаме възможност да консумираме, така че да се снижи и нивото на заболяванията. Същевременно да се повиши качеството на животинските продукти, значи на живота на нашите съобитатели на планетата Земя.

На Световно като за световно

Като се замисля, че Световното почна само преди седмица /е, хайде, 10 дни/, не мога да повярвам. Толкова вълнения, толкова анализи и обрати, а това е само началото. На мен този път сякаш ми е по-интересно от всеки друг, макар че от малка следя големите първенства и викам за любимите си отбори. А сега дори не бях сигурна за кого ще стискам палци - нали съм в Германия, очаква се да ги подкрепям. Напоследък се обвързах емоционално с Бразилия, та дори и това не е изключено: аз, която винаги ги е мразела, защото са толкова добри! Ами останалите като Италия, Англия, за които викам друг път? Въобще пълна каша!

Но немците твърде много си вирнаха носа след първия мач, в който размазаха Австралия. Нормално: никой друг от "големите" отбори не успя да постигне подобен резултат в първия си мач. Съседите ми пък викаха все срещу Франция, Испания, Бразилия, въобще май срещу всеки, който потенциално би могъл да застраши спечелването на купата от Германия. Симпатиите ми към немския отбор поизтляха. Затова ми се струва, че загубата срещу Сърбия поосвести духовете и сега става интересно!

Пък и жълтите картони и дузпите са си съвсем като за световно: много и честичко...

Онлайн мачовете могат да се гледат на живо тук :)

равноправието в тоалетната

Я виж ти, не бих се сетила да измисля нещо, което би помогнало на жените да ходят спокойно в обществени тоалетни... Но на някой му е хрумнало :) Чудя се само колко жени биха платили да си го купят, след като толкова време са живели и без него?

(има нещо плашещо в обяснителните картинки обаче... тези фунийки май имат и символно значение за свободата на съвременната жена...)

пп: гледайте и видеото :Р

Франкфурт, еко-фестивали и танци

В последните две седмици ме няма в блогопространството, та реших да обобщя какво ме занимава през тези дни и да оправдая липсата на време за Интернет. Само че и това няма да е лесна задача :) и ще се наложи да е доста пъстроцветно, събрано отвсякъде...

Тази седмица бях във ваканция - немците празнуват доста Петдесетница или поне го имат като неработен ден, а в някои университети даже дават и по една седмица почивка. В случая бях от ощастливените студенти, затова реших да оползотворя времето и да се разходя до един от големите европейски центрове, който същевременно е и сравнително близо (3 часа с влака от Щутгарт): Франкфурт на Майн. Е, видях го и него, но не успя да ме възхити или вдъхнови особено. Впечатлиха ме обаче някои интересни неща. Например, аз пътувах с един приятел и като слязохме на гарата, трябваше да почакаме половин час моя приятелка да ни посрещне, така че решихме да се поразходим из околността. Въпросната околност си изглеждаше съвсем като център, най-малкото защото беше празничен ден и въпреки това по улиците имаше доволно много хора. В празничните дни, както и обикновено в неделя, в Германия е мъртвило. Освен в баш центъра на по-големите градове. Добре де, ама този център беше малко странен, защото накъдето и да се обърнеш, имаше само секс-клубове, стриптийз-барове, разнообразни магазини, еротични кина и други заведения от този сорт (включително публични домове). Та това беше първото ми впечатление от Франкфурт, а и на всеки турист, който идва с влак и тръгва да се разхожда по главните улици без екскурзовод или пътеводител. По-късно се оказа, че Франкфурт открай време си е бил някакъв център на проституцията, защото в един музей видях да се продава историческа книга с тази тематика. Не бях очаквала това от "финансовата столица на Европа", но ето че комбинацията съществува и то даже може би в симбиоза.

Прилагам и малко снимков материал, като задачата е общо взето "открий къде е кранът на картинката" - немците строят, строят... Но любима ми е последната, готино място да си седнеш :Р



Освен с ученето, което този път ще пропусна като тема, се занимавам и с подготовката на най-големия младежки фестивал за опазване на околната среда в Баден-Вютемберг (Das Jugend-Umwelt-Festival Aufstand 2010). Той е инициатива на младежката организация към NABU (тук на английски), която пък е една от най-големите и влиятелни еко-асоциации в Германия. Основно с организацията се занимават трима човека, които карат доброволческа година в асоциацията преди следването. Останалите помагаме кой както може - търсим интересни теми и хора за уъркшопове (извинявам се за чуждата дума, но не й знам превод), правим дизайн за информационните материали, развиваме рекламна дейност за фестивала и т.н. Цялото събитие се провежда на една голяма поляна 3 дни, хората спят на палатки, има осигурена кухня - веганска 0.о, през деня са разнообразните уъркшопове, а вечер има филми на еко-теми, концерти, театър и други подобни неща. Тази година гост ще бъде една от съоснователките на Зелените в Германия, която междувременно обаче заради разминавания в идеологията не е вече в партията - Юта Дитфурт. Очаква се тя малко да разбуни духовете, тъй като е провокативна личност, но да видим какво ще стане 3-6 юни: следва продължение...

И да не забравя да отбележа, че днес се навърши една година от абитуриентския ми бал :) Тази година за съжаление май времето не е било по-хубаво. Странно е да гледам снимки от изпращанията на приятели, които завършват - осъзнавам, че времето в България не е спряло, както често имам чувството, понеже съм далеч.

Като за завършек и илюстрация на растящата ми информираност относно португалския език и Бразилия, едно забавно откритие... Всъщност, забавно за мен и евентуално за българите, предполагам че за една част от бразилците не е особено приятно страната им да става известна с това. Затова предупреждавам, че не го прилагам като типично за Бразилия, а само за успокоение, че и по-лоши трендове от чалгата има :Р Е, сега феновете на чалгата биха казали, че това отдавна е ясно, ама аз просто не съм от тях. Затова ми е по-трудно да го осъзная.

прогресът на науката и постигнатите мечти

http://bnt.bg/bg/news/view/28414/rodilka_na_62_godini

Днес случайно попаднах на сайта на БНТ (обикновено се информирам от други източници), където забелязах куриозното заглавие "Да родиш на 62". Както съм си разсеяна, прочетох "Да се родиш на 62" и в началото не му обърнах много внимание, защото реших, че е някоя прочувствена история за преоткритата младост на стари години.

Това и се оказа, само че не както си го бях представила. Спомняте ли си новината преди няколко месеца, че 11-годишно момиче от ромски произход родило? Сега пък става дума за жена на 62, която родила близначета след ин-витро оплождане с донорска яйцеклетка. След като изгледах репортажите, останах някак объркана и притеснена. Медицинските аспекти ги оставям на лекарите - дали изобщо трябва да се позволява бременност на такава възраст, след като усложненията са твърде вероятни, почти задължителни. Въпросът е, това допустимо ли е от социална гледна точка или не?

Според БНТ случаят предизвикал както възхита, така и възмущение. Добре, аз искам да попитам тези, които се възхищават от смелостта на 62-годишната жена да осъществи мечтата си: какво ще кажете за мечтата на децата й да бъдат здрави и да бъдат отгледани от майка, а не от баба? Разбирам много добре, че животът ти може да се развие по такъв начин, че да пропуснеш фертилната възраст. Но моля ви, ако мечтата ми е да имам деца, няма ли да се замисля по-рано как да я осъществя? Това първо. И второ, тази мечта аз мога да я нарека и егоистична прищявка, в зависимост от гледната точка.

Хич не искам да осъждам, но се чувствам толкова неестествено при тази новина, че реших да споделя. Друг е въпросът, че много родители и във фертилната възраст не могат да си отгледат децата нормално и това би могло да бъде аргумент. И все пак, моето мнение е, че границите на природата трябва да се уважават в случая.

Витоша + ски?

Първоначално исках да озаглавя поста "Витоша / ски". Обаче така се губи идеята. Плюсчето е защото не става дума за Витоша СРЕЩУ ски, а за ски-туризма на Витоша и какво има да се случва с него. Какво трябва да се случи. Какво е тръгнало да се случва. Защо има протестиращи. Защо и срещу какво аз протестирам.

Преди няколко дни Върховният административен съд премахна забраната да се строи на Витоша, по-точно компанията "Витоша-ски" да започне проекта си. Дали това решение е правилно или не, няма как да отсъдя - не познавам правната гледна точка. Познавам мнението на компанията обаче. Според тях този проект е безвреден за околната среда и ще доведе до голямо икономическо развитие не само на региона, но и на българския туризъм като цяло. Освен това те твърдят, че по този начин ще стимулират младежта да спортува и с това ще допринесат за здравето на българския народ. Или поне на софиянци.

Това са три твърдения. Ето защо аз смятам, че тези твърдения не са никаква причина за строежа на многобройни нови ски-съоръжения на Витоша, а само замазване на очите и манипулация на хората:

1. Проектът НЕ Е безвреден за околната среда. Ако беше безвреден, нямаше защо толкова хора да си губят времето да правят екологични оценки, да ги внасят в различни институции и да протестират. Чела съм оценките, познавам плана и помня как взривяваха морени на Витоша. Но няколко морени не са нищо в сравнение с декарите гори, които предстои да бъдат изсечени и унищожаването на местообитания от Натура 2000. Нека се замислим: възможно ли е площта на пистите от сегашните 19 ха да се увеличи на 142,5 ха, без да се засегне ЧУВСТВИТЕЛНО природата? И не само това, ами да се наруши устройственият план на Природен парк Витоша, според който е законно и позволено само модернизирането и преустройството на сегашните съоръжения и ски-писти, но не и строителството на нови!

Ето го и планът за изграждане на нов ски-център.


2. Тук ще си позволя да цитирам свой приятел, който се изказа, че "еко-движенията спират икономическото развитие". Нека припомня, че и еко-активистите са хора. Ние не сме от друга планета и също искаме да живеем добре, в уредена държава със стабилна икономика! Но природата и икономиката не могат да бъдат противопоставяни като полюси. Това е смешно и означава, че приравняваме икономическия растеж и благополучие (като за второто дефинициите доста варират) с експлоатацията на природни ресурси. За съжаление това дълго време е било факт и все още продължава да се случва. Но има и друг път: устойчивото развитие. Ако отречем, че такава алтернатива съществува, значи отричаме, че можем да живеем в баланс със заобикалящия ни свят.

3. Ски-туризмът на Витоша ще получи нов тласък - само че за кого? За скиорите от чужбина, които могат да плащат скъпите такси, както стана на Банско. В младежта може да се инвестира и по друг начин - като се подобрят условията на Витоша, без да се впускаме в мегаломански проекти. Витоша и сега Е ски-дестинация. Витоша Е туристическа дестинация. Трябва да се разработи, но не мегаломански и така че някои хора да бъдат непропорционално облагодетелствани за сметка на нас.

Защото природата не е някакво абстрактно понятие, тя е ценност, тя е това, с което се гордея, когато мисля за България. Не със София, приличаща на свинарник, не с безогледното замърсяване или с това, че Черноморието ни е евтина дестинация за западни тийнове, които само гледат как да се напият и да се освинят... Не! Не с това. Но само това ще остане, ако позволим красивите места и кътчета да се съсипят едно по едно.

П.П. Един бърз послепис, понеже тъкмо влязох в сайта на проекта, "Аз обичам Витоша". Там е поставена следната анкета.

Какво мислите за проекта за обновяване на Алеко?
- По-добре от сегашното положениe
- Харесва ми
- Нищо не е необходимо да се прави на Алеко
- Супер е! Дано да стане по бързо

3 отговора "за" и един категорично против всякакво развитие на Витоша... Ако това са им представителните проучвания за мнението на хората...

Големият лош Фейсбук

- А пък Ива завъртяла ново гадже.
- Леле, верно? Ее.. Ама какъв е?
- Ми някакъв от Нов Български. Трябва да го видиш във Фейсбук, ще ти го покажа.

- Хайде да си направим малко снимки за Фейсбук! Ама да не забравиш да тагнеш, че много мразя да се тагвам сама...

- Хмм, трябва да си разменим контакти.
- Имаш ли Фейсбук?
- О да, естествено - ще те намеря значи.

и така нататък - вариациите са на случаен принцип. Биха могли да се отнасят и до някое от останалите хиляди неща, които напоследък наричаме Фейсбук, а в медиите и по-официални изказвания често се намира като "социална мрежа".

Преди близо две години, когато за първи път видях какво е Facebook, ми се стори много глупава платформа. Вече познавах Myspace и чувствах профила си там почти като лична уеб страница - там имаш много повече свобода да демонстрираш добрия (съответно лошия :Р) си вкус, сглобявайки пространството си. Сега ми хрумва, че това си е залегнало и в името му. Във Facebook собствената страница е плоска - винаги еднаква с малки разлики в безбройните апликации. Защо успя да се наложи тази платформа? Защото е толкова проста, може би? Или защото използва по-хитри и повече трикове за "зарибявка"?

Признавам - в Myspace не съм влизала от месеци. А за Фейсбук става дума всеки ден, по много пъти, даже когато започнах да пиша това, ме навести една приятелка и от тема на тема се стигна до настройките за сигурност... Всъщност не ми е толкова чудно как мрежата успя да се промъкне в живота и ежедневието ни, това може да се обясни с помощта на психологията и биологията, а и дори без да си учен, стига да се познаваш малко по-добре и да можеш да разбереш собствените си мотиви. Ако използваш Фейсбук, разбира се.

Друг въпрос се навърта много често напоследък, съдя по това, че съм го засягала с все повече приятели. Добро ли е, лошо ли е? Според тези хора определено второто. Немскоговорящи "отказали" Фейсбук. Хм, не звучи ли като някаква дрога? Определено да. Всеки ден получавам поне по 5-6 имейла с покани да се присъединя към разни групи, да не говорим за останалите съобщения за събития и подобни. Днес даже ме застигна покана за група "fuckin go out there and do smth for real.."*. Ей, ей - ако искаш да направиш нещо истинско, защо просто не го направиш, а трябва да се присъединяваш към безсмислени групи? Учудвам се, че толкова много интелигентни и разсъдливи хора се занимават в свободното си време с това да разпращат покани, да теглят "късметчета" и да правят идиотски тестове, които нямат и капка истинност в себе си. Не че няма и забавни, но те са 5% от цялото море боклуци.

Но аз използвам Фейсбук и обикновено в дискусиите го защитавам. Винаги са ми харесвали идеите за социални мрежи, преди пишех много във форуми, сега пък се подвизавам и тук - изкушена съм си. Според мен не идеята е лоша, а начините, по които се реализира. Значи, всеки има свободата да ползва платформата както намира за добре. А може и изобщо да не я ползва, разбира се. Не е Фейсбук големият зъл лош, нито пък някакви невидими следящи ни чрез него конспиратори, а самите ние - понеже страницата е просто проекция на нашите слабости и на психологията ни. Не можем да използваме ФБ разумно и смислено? Хайде пък да видим :)

*по-прясна информация: името на групата цели да иронизира всички онези групи, които те призовават да се включиш към разни каузи и дейности, участвайки само "онлайн" и пасивно.

Приятнострашно

За хубавите неща трябва да се пише, особено за хубавите постановки :) На тази в Театър 199 ме заведе един приятел и понеже знам, че ще го прочете, използвам случая не само да напиша няколко думи за "Приятнострашно", но и да кажа едно голямо благодаря!

Това е от постановките, които нямаш търпение да свършат - само че не защото са ти скучни, а защото още докато ги гледаш знаеш, че необикновено много ти харесват и искаш по-скоро да го споделиш с някого.



В "Приятнострашно" (авторка е Яна Борисова, написала също и "Малка пиеса за детска стая") няма излишни неща. Да започнем от това, че декори почти няма, на сцената са единствено актьорите със своето магнетично присъствие - пространството около тях оживява, появяват се разни предмети, които публиката може да види много ясно, дори без да са там от гледна точка на физическата действителност. По такъв начин през голяма част от времето сцената е всъщност макет на парка, който едната героиня мечтае да направи. И този макет е толкова истински, защото актьорите с думите и движенията си успяват да му придадат форма и значение. Почти все едно да четеш описанието му в книга - толкова по-пъстър и необикновен си го представяш, въпреки че е сътворен просто от напечатани букви върху хартия.

Диалозите от самото начало са естествени - и заради това забавни, дори когато се отнасят до изключително сериозни неща. И в тях няма пресилени моменти, в които да се чудиш дали не страдаш от емоционална недостатъчност, та не можеш да ги разбереш. В същото време в цялата постановка се усеща копнежа по детството, по детското въобще - сякаш в началото само двама от героите осъзнават това, а по-късно успяват да заразят и останалите. Само че заразят не е точната дума, защото е нужно просто да им припомнят. Това обаче са размисли, които ме спохождат чак сега, часове след края на пиесата. Припомнянето, както и други значими елементи и процеси, случващи се на сцената, са толкова натурални и от само себе си разбиращи се, че даже докато гледаш се чудиш дали цялата история не е прекалено простичка. Ами простичка е. Но понякога от наглед елементарното можеш да извадиш най-много смисли и интерпретации, или може би такъв простичък си ми е вкусът :)

Пиша й шестица, 10/10, 13/13... но ако се решите да я гледате, оставете високите очаквания и критерии вкъщи и вземете със себе си само въображението си.

за настроение

Тръгнах да си търся португалска музика - и имах наум музика на португалски. А пък попаднах на David Fonseca и ме плени толкова, че преустанових търсенето. Въпреки че пее на английски :)

минус един час

Краткото ми отсъствие се дължи на няколко причини, основната е ваканционният дух и нежеланието ми да се задържам твърде дълго пред компютъра, когато навън слънцето грее и птичките пеят. Пролетта дойде, а с нея изгубихме и един ценен час от лятото. Ще си кажете, какво толкова, един час. При това ще си го получим обратно есента. Аз пък се питам - за какво изобщо ни е това лятно време?

Редица учени и изследователи в сферата на биохимията и медицината твърдят, че прескачането един час напред се отразява много негативно върху биоритъма на човешкия организъм.

Целият биохимичен апарат на човека се съобразява с ритъма на околната среда. Най-очевидният от 24-часовите ни цикли е редуването на сън и будно състояние, само че храносмилането или пък имунната система също променят своята активност. До 12% от гените ни произвеждат белтъчини само в определено време. Разликите в дневния ритъм са толкова фундаментални, че в един даден момент от гледната точка на биохимията вие сте по-сходен с човека до вас, отколкото със самия себе си след 12 часа.

За въведение в темата: това е свободен превод на част от интервю с Тил Рьонеберг, хронобиолог в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен. По-нататък той обяснява, че заради смяната на времето спим по-малко, което пък от своя страна нарушава хранителните навици и вреди на имунната система. Покачва се и вероятността за проблеми с метаболизма или диабет.

Естествено, не е задължително всеки да има тези симптоми, влияние оказват също цялостният начин на живот и други фактори. Обаче е доказано, че вероятността се увеличава... Има и доста други статистики, които демонстрират безсмислието на това да си играем по този начин с природата. Например повече катастрофи/инциденти в понеделника след смяната на времето (http://www.standardtime.com/index.html).

Защо изобщо сме започнали да го правим? Първоначалната идея е била да пестим електроенергия, по-точно ток от осветление. Само дето в днешно време има и много други големи разходи на електроенергия, които не зависят от светлината навън - например климатици, фризери и т.н. Всъщност някой наскоро правил ли е проучване дали наистина спестяваме енергия по този начин, или просто си цъкаме часовниците, без някой да се замисля много-много?? Калифорнийски учени са установили през 2008, че след преминаване към лятното часово време се изразходват между 1 и 3 % ПОВЕЧЕ енергия. Немското правителство е стигнало до подобни резултати през 2005.

Четейки подобни проучвания и статистики, се чудя: добре де, за какво го правим това превъртане на стрелката?... Пълна безсмислица, която ще си влачим кой знае докога.

любими онлайн игрички

Заглавието го казва - ще споделя някои пъзели/забавни игри от мрежата, с които съм прекарвала приятни минути. Общото между тях - ами то е трудно да се определи... може би че не се нуждаят от всекидневното ви внимание като Bulfleet, Зеления дракон и т.н. Е, това са просто "загубители на време".

Почвам с тази, нея я знам отдавна, но й обърнах много внимание в последните дни. Играе се между другото, въпреки това на моменти изисква доста концентрация. Хубавото е, че може да си запазваш резултата - записваш си кода на нивото и следващия път започваш направо от него. Много добре измислено :) Сега съм на 20то ниво и ще продължа, като имам време.

Като гледам, ще я карам в обратен хронологичен ред, така че следва най-лудият сайт на най-изперкалия автор на онлайн игрички. Вляво в списъка ще видите серията Grow - те са шедьоври, ако имате по-развинтено въображение. Игрите изглеждат изключително странно, но всичките се базират на някаква логика, която вие трябва да откриете с повече или по-малко опити. Зависи донякъде и от късмета колко бързо ще я разгадаете докрай, но ако мислите, рано или късно ще успеете. Аз започнах с Growcube.

Продължавам с друга логическа, която из виртуалното пространство може да се намери и като вид "IQ тест". Трябва да прекарате жабите до другия край на брода, като си има правила как точно могат да скачат.







И като за завършек, една съвсем непретенциозна по отношение на интелектуалните възможности игра. Затова пък координацията е сравнително важна тук. Почти никога не я играя сама, но опцията за двама едновременно прави нещата доста забавни :)

Осмомартенски полови откровения

Ако не започна с "честит празник" сигурно би било кощунство. Само че днес няма да пиша за правата на жените, нито за историята на празника - струва ми се, че в мрежата има достатъчно блестящи публикации. Всъщност, мен в момента ме вълнува една друга тема, която по някаква случайност е свързана с половете и с разбиранията (им) за сексуална революция.

За съжаление, много жени днес не знаят какво точно празнуваме на 8 март. Нямам предвид само объркването, че в България всъщност се чества и Ден на Майката на същата дата. По-скоро ми е мъчно, че не знаем имената дори на най-известните жени, борили се за равноправие между половете. Много от нас не се и замислят за постигнатото, за това какво е било преди и какво е сега.

Затова пък има някои свободи, които се упражняват по-активно и по-често от други. Като например това да си имаш вибратор. Никога не ми се е струвало особено привлекателно, но в последно време съвсем взе да ме дразни. Защо? Не, не защото смятам, че вибраторите трябва да се забранят. Но не ми е ясно, толкова много ли са наистина жените, които не могат да се самозадоволяват и БЕЗ помощта на електрически уреди? Айде - с машината за рязане на хляб ще се примиря. Уред за варене на яйца - поне има на какво да се посмее човек. Но вибраторът според мен е абсолютното принизяване на човешкото тяло до някаква играчка. Че сме си животни - вярно е, че имаме инстинкти и физически потребности - факт. Ама трябва ли да парадираме с това, че можем да си купим полов орган за 40 лв??? Някои се дразнят на Фройд, осмиват го, но човекът явно си е бил съвсем прав, като е казал, че жената цял живот страда, че си няма пенис.

Искам да попитам жените, които използват вибратори: бихте ли уважавали мъж, който има вкъщи гумени цици с реален размер и ги стиска, докато мастурбира (или прави с тях други неща, които няма да описвам сега)? Е, не бих се учудила, ако всичко това вече се възприема за нормално. Затова трябва да бъда извинена, че го смятам за жалко и унизително - както за жената, така и за мъжа. А най-вече за Човека, понеже особено на днешната дата е добре да подчертаем: и двата пола имат изначално равни права, но и равни отговорности. Затова ми светва една сигнална лампичка, когато чуя от познати, че са подарили на приятелка за 16тия й рожден ден вибратор. Съвсем не е въпросът откога е редно да започва половият живот. Става дума за друго: ако още на 16 ти се подчертава, че вибраторът си е нещо готино, нормално, забавно, как може да се очаква, че няма да свикнеш с тази мисъл и да се водиш лесно по модата?

В този момент пак се сещам за "Прекрасния нов свят" на Олдъс Хъксли. Там децата от бебета се приучават на определени несъзнателни рефлекси и типове мислене чрез т.нар. кондициониране. Почти всеки знае за Павлов и неговото куче, само че работата е къде-къде по-сериозна, след като хората пишат учебници по реклама, в които съветват как да се използват човешките дадености, за да се създаде по-розов имидж за някой продукт. Е да, но не става въпрос само за продукти, а за начин на мислене. Продавайки и купувайки вибратори, ти продаваш и купуваш и определени възгледи. И ме притеснява, защото е съвсем като в книгата на Хъксли, пък тя е писана преди 80 години. Но гумените секс-кукли и секс-роботи даже и той не е успял да си ги представи. Тревожно ли е?